От 1953 г. започва нова страница в историята на врачанското симфонично дело. Във Враца се създава самодейна опера, продължила делото на дружество „Орфей”. Инициатори са Ангел Ангелов, Донаган Андреев, д-р Ал. Александров, Петър Тодоров, Димитър Шонев и др. Създава се оперен хор от шейсет души и оркестър от четирийсет души и около двайсет момичета участвали в балета. Всички участници са любители – работници, учители, лекари, инженери, счетоводители, военнослужещи. Солистите също са любители. На 2 май 1954 г. завесата се вдига за първото цялостно оперно представление във Враца операта „Травиата” от Дж. Верди, представена изцяло от самодейци. За това събитие съобщават всички столични вестници, както и един немски вестник – „Дойче Лерерцайтунг”, Берлин, ГДР. Операта „Травиата” се играе 56 пъти. Следващата постановка през 1955г. е „Продадена невеста” от Б. Сметана. В работата си върху тази опера самодейците били подпомогнати от чехословашкото посолство в София, което подарява партитурата, скици за костюми и снимки от постановки на „Продадена невеста” от Пражката опера, а също и пълен запис на операта на грамофонни плочи. Третата постановка е операта „Риголето” от Дж.Верди, представена през 1956 г. Диригент е Никола Иванов, под режисурата на Георги Първанов от Софийската народна опера. На 12 юни 1956 г. Врачанската самодейна опера се представя за първи път пред софийската публика в рамките на национален преглед на самодейните опери и оперети. Четвърта поредна постановка е операта „Палячи” от Р. Леонкавало. На диригентския пулт застава Тодор Стоев. Читалищното ръководство, диригентът и колективът поемат твърд курс да не се допускат компромиси в художествено отношение. На първо място са усилията да се създаде почти професионален състав на оркестъра и в тази насока има известен успех. Постановъчната работа е умело извършена от един млад режисьор от драматичния театър във Враца – Людмил Кирков. Тази опера е играна повече от трийсет пъти. Посетени са Видин, Лом, Оряхово и някои села. Интересни впечатления за тази постановка е написал актьорът от Софийската народна опера П. Петров във вестник „Народна младеж”, бр.120 от 1957 г.: „Операта има прекрасен колектив. Води я сърцат диригент. Не мога да не изкажа възхищението си от така добре заучените партии, което допринася за изнасяне на отлично представление. Но участниците не бива да забравят, че им предстои още много работа и в сценично, и във вокално отношение. Нека успехът им в „Палячо” не ги „главозамайва”. Следващата опера е „Трубадур” от Дж. Верди. Диригент е Тодор Стоев, режисьор Георги Първанов, диригент на хора Иван Йончев и корепетитор Кирил Дряновски. С тази постановка оперният колектив гостува на софийска сцена на 19 март 1959 г. и изнася „за жалост само едно представление“ както пише вестник „Литературен фронт” в бр. 13 от 1959 г. През сезона 1958-1959 г. идва редът на една много трудна опера – „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. Разчитането и тълкуването на сложните образи, големите музикални трудности на това мелодично, но същевременно сложно като фактура и интонация произведение, представляват своеобразен подвиг за самодейния колектив. През сезона 1959-1960 г. колективът се насочва към българското оперно творчество – операта „Цвета” от Маестро Георги Атанасов. През сезон 1960-1961 г. се поставя операта „Севилският бръснар” от Дж. Росини. Тази постановка се играе 38 пъти, в много села и градове, като с най-голям успех били изнесени три спектакъла в гр. Плевен. През 1961 г. се поставя комичната опера от Г. Доницети „Любовен еликсир”, а през 1962 г. – „Гергана” от Маестро Георги Атанасов. През сезон 1961-1962 г. се поставя и операта „Отвличане от Сарая” от В. Моцарт. През 1963 г. оперната трупа започва работа върху постановката на „Бохеми” от Дж. Пучини – една от най-трудните опери, която определено е голямо предизвикателство за самодейния колектив. Един чудесен екип: новият режисьор Стефан Трифонов от Русенската народна опера, диригентът Тодор Стоев, хормайсторът Иван Йончев и художникът Димитър Шонев се заемат с тежката и отговора задача. С тази опера се постига значителен успех. В ролята на Мими гостува Катя Попова от Софийската народна опера. Нейното участие въодушевява колектива. Тя изтъква, че „спектакълът е на добро ниво, с вярна сценична и музикална интерпретация, и не отстъпва на постановката на един професионален оперен театър“. В рамките на същия сезон се поставя и оперетата „Царицата на чардаша” от И. Калман. През есента на 1964 г. колективът се заема с операта „Кармен” от Ж. Бизе. Като режисьор е ангажиран Михаил Хаджимишев, балетен постановчик – Нина Кираджиева, и двамата от Софийската народна опера. Постановката е почти готова, когато идва неочаквано решение на Комитета за култура и изкуство за отнемане на щатния състав певци и инструменталисти, което довежда до закриването на операта. Оперният колектив е осъществявал една широка репертоарна програма. Той не се е задоволявал с елементарно техническо сглобяване на музикалния и литературен текст, а е извършвал една високохудожествена дейност – разкривал е идейно-художествената концепция на творбите, търсел е стил, авторски почерк, атмосфера, художествени образи.
