Vratsa Symphony Orchestra

След освобождението, в еснафския град Враца за изкуство все още не се говорело. По онова време действали импровизирани ученически хорове, които изпявали по няколко патриотични песни за големите празници. Вече няколко десетилетия от създаването си (1869 г.), местното читалище поддържало богата просветна дейност, но нямало ярки образци на музикално-просветното дело. Не се откроявали и достатъчно подготвени кадри, които да се заемат с това. В последните години на XIX в. във Враца дошъл културният, енергичен и талантлив учител Коста Петков. Той получил музикалното си образование в Русия. През 1893 г. създал ученически хор при катедралния храм, който по-късно увеличил състава си и преминал към читалището. Не след дълго бил създаден и първият в града оркестър от местни любители-инструменталисти (д-р Атанас Бояджиев – адвокат, Хараламби Анков – адвокат, Методи Маждраков – аптекар, Давид Бочаров – учител и мн. др). През следващите няколко години този оркестър изпълнявал по-леки оркестрови пиеси, китки и песни за хор и оркестър. През 1905 г. бил създаден музикален кръжок „Лира” (при читалището), ръководен от Христо Кънев и Анто Бояджиев (баща на диригента Радосвета Бояджиева). През 1909 г. по идея на Анто Бояджиев, Невена Бояджиева и Никола Манков се създава музикално общество наречено „Орфей”, имащо за цел да обедини около читалище „Развитие” всичко любители на музиката в града. Освен изявите на хора и оркестъра, било замислено да се представят и откъси от опери. През следващите три години диригенти били: Коста Петков, капелмайсторът Александър Кантарджиев, Никола Манков и Димитър Бояджиев. Към дружеството били организирани и курсове за получаване елементарни познания по история и теория на музиката. Бил създаден и фонд за построяването на концертна зала в града. Хора от различни среди се обединили от желанието да помагат за културния подем. Интересни спомени е оставила Невена Бояджиева-Манкова: „Тогава бях на осемнадесет години – имах хубав лиричен сопран. Брат ми Анто Бояджиев – студент-юрист, беше лиричен тенор, а годеникът ми Никола Манков, млад офицер, се проявяваше като пианист и хоров диригент. С помощта на любители на музиката от дружество „Орфей” решихме да дадем една сцена – „Хор на циганите” от операта „Трубадур” от Верди. Освен брат ми Анто и аз, участваха още: Богомир Тоушек – драматичен тенор и Руска Сеизова – мецосопран. Участваше и голям хор. В оркестъра, първа цигулка свиреха: Методи Маждраков, поручик Георги Христов (дядо на оперния певец Димитър Петков), Тодор Лечев (баща на големия цигулар Боян Лечев), полковник Александър Морфов – генералщабен офицер (брат на певицата Христина Морфова), Георги Спасов – композитор и челист, Петър Дограмаджиев и Никола Наков – флейтисти. Контрабасист беше Иван Данов, в последствие известен юрист.

Показателен за развитието на музикалния живот във Враца е фактът, че първите изяви на дружеството съвпадат с първите спектакли на Оперната дружба в София. През 1931г. при читалището се създава общоградски симфоничен оркестър под ръководството на капелмайсторът Никола Иванов. Били изнесени няколко концерта, в които са участвали известни наши и чуждестранни изпълнители, като Цветана Табакова (оперна певица), проф. Марто (цигулар), Евгений Ждановски (оперен певец). По това време била създадена в града и първата детска музикална школа, която имала за основна цел да въвежда и възпитава децата в музикалното изкуство и с времето да „отгледа” кадри, които да се включат в съставите на хора и оркестъра. За няколко години оркестърът намалява активността и изявите си, но през 1939 г. между музикалните дейци се заговорило да се постави музикално-сценично произведение. Била избрана руската оперета „Наталка Полтавка” от Артемиев и след усърдна работа била представена на читалищна сцена с голям успех на 7 април 1940 г.

От 1953 г. започва нова страница в историята на врачанското симфонично дело. Във Враца се създава самодейна опера, продължила делото на дружество „Орфей”. Инициатори са Ангел Ангелов, Донаган Андреев, д-р Ал. Александров, Петър Тодоров, Димитър Шонев и др. Създава се оперен хор от шейсет души и оркестър от четирийсет души и около двайсет момичета участвали в балета. Всички участници са любители – работници, учители, лекари, инженери, счетоводители, военнослужещи. Солистите също са любители. На 2 май 1954 г. завесата се вдига за първото цялостно оперно представление във Враца операта „Травиата” от Дж. Верди, представена изцяло от самодейци. За това събитие съобщават всички столични вестници, както и един немски вестник – „Дойче Лерерцайтунг”, Берлин, ГДР. Операта „Травиата” се играе 56 пъти. Следващата постановка през 1955г. е „Продадена невеста” от Б. Сметана. В работата си върху тази опера самодейците били подпомогнати от чехословашкото посолство в София, което подарява партитурата, скици за костюми и снимки от постановки на „Продадена невеста” от Пражката опера, а също и пълен запис на операта на грамофонни плочи. Третата постановка е операта „Риголето” от Дж.Верди, представена през 1956 г. Диригент е Никола Иванов, под режисурата на Георги Първанов от Софийската народна опера. На 12 юни 1956 г. Врачанската самодейна опера се представя за първи път пред софийската публика в рамките на национален преглед на самодейните опери и оперети. Четвърта поредна постановка е операта „Палячи” от Р. Леонкавало. На диригентския пулт застава Тодор Стоев. Читалищното ръководство, диригентът и колективът поемат твърд курс да не се допускат компромиси в художествено отношение. На първо място са усилията да се създаде почти професионален състав на оркестъра и в тази насока има известен успех. Постановъчната работа е умело извършена от един млад режисьор от драматичния театър във Враца – Людмил Кирков. Тази опера е играна повече от трийсет пъти. Посетени са Видин, Лом, Оряхово и някои села. Интересни впечатления за тази постановка е написал актьорът от Софийската народна опера П. Петров във вестник „Народна младеж”, бр.120 от 1957 г.: „Операта има прекрасен колектив. Води я сърцат диригент. Не мога да не изкажа възхищението си от така добре заучените партии, което допринася за изнасяне на отлично представление. Но участниците не бива да забравят, че им предстои още много работа и в сценично, и във вокално отношение. Нека успехът им в „Палячо” не ги „главозамайва”. Следващата опера е „Трубадур” от Дж. Верди. Диригент е Тодор Стоев, режисьор Георги Първанов, диригент на хора Иван Йончев и корепетитор Кирил Дряновски. С тази постановка оперният колектив гостува на софийска сцена на 19 март 1959 г. и изнася „за жалост само едно представление“ както пише вестник „Литературен фронт” в бр. 13 от 1959 г. През сезона 1958-1959 г. идва редът на една много трудна опера – „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. Разчитането и тълкуването на сложните образи, големите музикални трудности на това мелодично, но същевременно сложно като фактура и интонация произведение, представляват своеобразен подвиг за самодейния колектив. През сезона 1959-1960 г. колективът се насочва към българското оперно творчество – операта „Цвета” от Маестро Георги Атанасов. През сезон 1960-1961 г. се поставя операта „Севилският бръснар” от Дж. Росини. Тази постановка се играе 38 пъти, в много села и градове, като с най-голям успех били изнесени три спектакъла в гр. Плевен. През 1961 г. се поставя комичната опера от Г. Доницети „Любовен еликсир”, а през 1962 г. – „Гергана” от Маестро Георги Атанасов. През сезон 1961-1962 г. се поставя и операта „Отвличане от Сарая” от В. Моцарт. През 1963 г. оперната трупа започва работа върху постановката на „Бохеми” от Дж. Пучини – една от най-трудните опери, която определено е голямо предизвикателство за самодейния колектив. Един чудесен екип: новият режисьор Стефан Трифонов от Русенската народна опера, диригентът Тодор Стоев, хормайсторът Иван Йончев и художникът Димитър Шонев се заемат с тежката и отговора задача. С тази опера се постига значителен успех. В ролята на Мими гостува Катя Попова от Софийската народна опера. Нейното участие въодушевява колектива. Тя изтъква, че „спектакълът е на добро ниво, с вярна сценична и музикална интерпретация, и не отстъпва на постановката на един професионален оперен театър“. В рамките на същия сезон се поставя и оперетата „Царицата на чардаша” от И. Калман. През есента на 1964 г. колективът се заема с операта „Кармен” от Ж. Бизе. Като режисьор е ангажиран Михаил Хаджимишев, балетен постановчик – Нина Кираджиева, и двамата от Софийската народна опера. Постановката е почти готова, когато идва неочаквано решение на Комитета за култура и изкуство за отнемане на щатния състав певци и инструменталисти, което довежда до закриването на операта. Оперният колектив е осъществявал една широка репертоарна програма. Той не се е задоволявал с елементарно техническо сглобяване на музикалния и литературен текст, а е извършвал една високохудожествена дейност – разкривал е идейно-художествената концепция на творбите, търсел е стил, авторски почерк, атмосфера, художествени образи.
The third production is the opera "Rigoletto" by G. Verdi, presented in 1956. The conductor is Nikola Ivanov, under the direction of Georgi Parvanov from the Sofia National Opera. On June 12, 1956, Vratsa`s homemade opera was presented to the Sofia public for the first time as part of a national review of homemade operas and operettas. The fourth production in a row is the opera "Pagliacci" by R. Leoncavallo. Todor Stoev stands at the conductor's desk. The school management, the conductor and the team take a firm course to not allow compromises in artistic terms. First of all, there are efforts to create an almost professional composition of the orchestra, and in this direction there is some success. The stage work was skilfully performed by a young director from the drama theater in Vratsa - Ludmil Kirkov. This opera has been performed more than thirty times. Vidin, Lom, Oryahovo and some villages were visited. The actor from the Sofia National Opera, P. Petrov, wrote interesting impressions about this production in the newspaper “National Youth”, No. 120 of 1957: "The opera has a wonderful ensemble. She is led by a hearty conductor. I cannot but express my admiration for such well-rehearsed parts, which add up to an excellent performance. But the participants should not forget that they still have a lot of work ahead of them both in stage and vocal terms. Let their success in "Clown" not make them "dizzy".
The next opera is "Troubadour" by J. Verdi. Conductor is Todor Stoev, director Georgi Parvanov, choir conductor Ivan Yonchev and accompanist Kiril Dryanovski. With this production, the opera collective visited the Sofia stage on March 19, 1959 and gave "unfortunately only one performance" as the "Literature Front" newspaper wrote in issue 13 of 1959. During the 1958-1959 season, it was the turn of a very difficult opera - "Madame Butterfly" by J. Puccini. The reading and interpretation of the complex images, the great musical difficulties of this melodic, but at the same time complex in terms of texture and intonation work, represent a peculiar feat for the self-made collective. During the 1959-1960 season, the collective focused on Bulgarian opera creation - the opera "Flowers" by Maestro Georgi Atanasov. In the 1960-1961 season, the opera "The Barber of Seville" by J. Rossini. This production was performed 38 times, in many villages and towns, with the greatest success being performed in three performances in the city of Pleven. In 1961, the comic opera "Love Elixir" by G. Donizetti was staged, and in 1962 - "Gergana" by Maestro Georgi Atanasov. In the 1961-1962 season, the opera "Kidnapping from Saraya" by V. Mozart was also staged.
In 1963, the opera troupe began work on the staging of "Bohemia" by J. Puccini - one of the most difficult operas, which is definitely a big challenge for the amateur team. A wonderful team: the new director Stefan Trifonov from the Ruse National Opera, the conductor Todor Stoev, the choirmaster Ivan Yonchev and the artist Dimitar Shonev take on the difficult and difficult task. This opera was a great success. Katya Popova from the Sofia National Opera is guesting in the role of Mimi. Her participation enthuses the team. She points out that "the performance is at a good level, with a faithful stage and musical interpretation, and it is not inferior to the staging of a professional opera theater." Within the same season, the operetta "The Queen of the Chardasha" by I. Kalman is staged. In the fall of 1964, the collective tackled the opera "Carmen" by J. Bizet. Mihail Hadjimishev is engaged as director, ballet director - Nina Kiradzhieva, both from the Sofia National Opera. The production is almost ready when an unexpected decision comes from the Committee for Culture and Art to withdraw the staff of singers and instrumentalists, which leads to the closure of the opera. The opera collective performed a wide repertoire program. He was not satisfied with a simple technical assembly of the musical and literary text, but carried out a highly artistic activity - he revealed the ideological and artistic concept of the works, he searched for style, author's handwriting, atmosphere, artistic images.

Симфониета Враца

С постановление на Министерски съвет от 27.07.2010 г. Врачанската филхармония (заедно с филхармониите във Видин и Шумен) е преобразувана в Симфониета Враца.
Концертният живот продължава със симфонични, популярни и оперни заглавия от всички музикални епохи. Освен репертоар за ценители, както и такъв за широката публика симфониетата развива обучителна програма за най-малките си зрители. Обучителни лектории и детски спектакли позволяват на деца в училищна и предучилищна възраст да се докоснат до атмосферата на симфоничния оркестър.
С течение на времето Симфониета Враца се утвърждава като един от концертиращите оркестри в страната. Оркестърът изнася концерти в десетки дестинации всяка година. Освен дългогодишните музиканти в състава на оркестъра се включват не само млади и талантливи врачани, а и щатни музиканти от други страни, сред които Италия, Русия, Сърбия.